Европейската комисия се опитва да ограничи основните свободи на европейските граждани, за да се пребори с инакомислието, като въвежда контрол върху свободата на словото и съвестта, който може да направи невъзможен всеки протест срещу това беззаконие. Той прави това под претекст за борба с речта на омразата и престъпленията от омраза, като въвежда нова обща област на престъпленията – реч на омразата и престъпления от омраза, основани на изкуствени и произволни критерии като ,,полова идентичност“.
Новият идеологизиран документ се основава на Истанбулската конвенция и под претекст за борба с насилието въвежда в правната система на подписалите я държави концепцията за пола, според която женствеността и мъжествеността са незадължителни понятия. Според Конвенцията полът в крайна сметка трябва да се разглежда като променлива категория, която зависи от субективните усещания на индивида.
Истанбулската конвенция е идеологизиран документ, който противоречи на много от основните закони на държавите членки. Разпоредбите му нарушават и член 48 от полската конституция, който гарантира на родителите „правото да възпитават децата си в съответствие със собствените си убеждения“. Държави като Унгария, Чешката република, Словакия, Литва и Латвия не са подписали документа. Българският Конституционен съд официално обяви Конвенцията за противоконституционна, а полският съд е в процес на разглеждане на съответствието ѝ с основния закон.
Определянето на „пола“ като социална конструкция (джендър) води до релативизиране на биологичния пол. Ако обществото изгуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата с насилието над жени се превръща в неизпълнимо задължение.
– се казва в решението на българския КТ.
Директивата на Европейския съюз, с която се прилага Истанбулската конвенция, е предмет на обикновената законодателна процедура. Това означава, че държавите членки са лишени от правото на вето. Това е опит Конвенцията да бъде въведена в страните от ЕС, като се заобиколи демократичният път. Ние не сме съгласни с това!
Европейската комисия одобри предложение за директива, в която се използват неясни термини, позволяващи всякакво тълкуване. В самия проектодокумент се посочва, че той има за цел да се бори с предполагаемия проблем на „подбуждане към насилие и омраза въз основа на метричен или социокултурен пол, по-специално мизогинистично подбуждане към омраза или насилие, в интернет, като настоящата директива установява минимални стандарти, свързани с определянето на престъплението на този вид кибертормоз и наказанията за него“. Европейският съюз се опитва, в съответствие с джендър идеологията, изкуствено да въведе разделение между „метричен“ и „социокултурен“ пол. Нека си припомним, че полът е достатъчно ясна и категорична същност, а опитът да се въведат идеологически термини в правния ред само ще навреди на гражданите на държавите членки и на стандартите за свобода на словото и съвестта.
Нека не допускаме цензура!
Европейският съюз се опитва да наложи на своите членове въвеждането на нова сфера на престъпност, която де факто ще бъде посегателство срещу гражданските свободи, гарантирани не само от техните конституции, но и от Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Еврократите искат да принудят държавите членки да въведат система от наказания за „реч на омразата“ и „престъпления от омраза“.
Какви свободи са застрашени?
Свобода на словото
Свобода на събранията
Свобода на религията
Свобода на съвестта
Те искат да ни отнемат свободата и да ни забранят да протестираме.
Ние не сме съгласни с това!
Понятието „реч на омразата“ е чуждо на правния ред в много държави-членки на ЕС. Както показват примерите от западните страни, това е универсален термин, използван за запушване на устата на онези, които не споделят ляво-либералната визия за Европа. Това води до отстраняването им от обществения дебат.
Днес свободата на словото се отнема под претекст за борба с „езика на омразата“ в следните случаи. А утре?
През 2004 г. шведският пастор Аке Грийн е осъден от съда на един месец затвор за проповед, в която критикува сексуалната неморалност в съответствие с догмите на своята църква. Присъдата е отменена при обжалване.
През януари 2022 г. започва съдебният процес срещу бившия министър на вътрешните работи на Финландия Пейви Мария Реянен, обвинен в „реч на омразата“, за която се твърди, че е извършена чрез цитиране на пасаж от Свещеното писание относно подхода на християнското учение към хомосексуалните практики.
Преподобният професор Дариуш Око, който публикува текст за проблема с педофилията в Католическата църква в германското научно списание Theologisches, също е обвинен в подбуждане към омраза през 2021 г. В него полският духовник нарича хомосексуалното лоби, замесено в прикриването на педофилията, „паразит“ на Църквата, което германският съд определя като „реч на омразата“. Първоначално той е осъден на глоба от 4800 евро за критиките си срещу педофилията, но в крайна сметка съдът не признава академика за виновен.
Михаел Хес, политик от Шведската демократическа партия, е глобен от съда за „реч на омразата“. Делото е заведено през 2014 г. след публикуването на негов коментар във вестник за изнасилването на жени на площад Тахрир в Кайро. Хес пише, че „връзката между изнасилванията в Швеция и броя на мигрантите от страните от Близкия изток и Северна Африка е широко очевидна“. През май 2015 г. Апелативният съд отменя присъдата.
Бъдете с нас, за да защитим свободата на съвестта, словото и изразяването, преди да ни бъдат отнети от нов тоталитаризъм. Подпишете петицията до Съвета на Европейския съюз!
За да защитим основните ценности на демократичното общество, като свободата на словото, свободата на събранията и свободата на съвестта, се обръщаме с петиция към Съвета на Европейския съюз и го призоваваме да отхвърли идеологически документ, който може да се използва за борба с политическите опоненти.
Уважаеми членове на Съвета,
като привърженици на свободата и свободния обмен на идеи, ние сме обезпокоени от проекта на директива с превратното заглавие: „за борба с насилието над жени и домашното насилие“.
Този документ е опит да се приложат предположенията на идеологизираната Истанбулска конвенция, която не беше подкрепена демократично от редица европейски държави. Опитът да се приложат неговите разпоредби на равнище ЕС е посегателство срещу европейската демокрация.
Директивата има за цел да въведе в правния ред на държавите членки нова обща област на престъпност, която ще бъде престъплението „реч на омразата и престъпления от омраза“.
Съдържанието на документа показва още една скрита цел на този регламент. Прилагането на инициативата, предложена от Европейската комисия, би довело до реална заплаха за ценности като свободата на словото, свободата на събранията, свободата на съвестта и свободата на религията, гарантирани от конституциите на държавите членки и освен това от Хартата на основните права на ЕС и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, които са основните стълбове на защитата на основните права в Европейския съюз.
Това противоречи на принципа на субсидиарност, тъй като в държавите-членки на Общността вече съществуват адекватни правни разпоредби за борба с насърчаването на омразата.
На базата на примера на страните, които са приели законодателство за „борба с езика на омразата“, ние виждаме, че това е сериозна заплаха за свободата на изразяване в целия Европейски съюз, както показват многобройните злоупотреби в обикновените съдилища на много страни като Швеция и Германия.
В самия документ се посочва, че важна отправна точка за създаването му е била Истанбулската конвенция, която е противоречив документ.
Конвенция, която не е получила одобрението на редица държави-членки, не бива да се прокарва през задната врата от европейските институции и именно така трябва да се тълкува идеологизираният документ, който се разглежда по обикновена процедура, която не позволява на суверенните държави-членки да използват правото на вето.
Не сме съгласни с опита за въвеждане на идеологизираната директива в законодателството на ЕС.
Не сме съгласни и с ограничаването на свободата на изразяване и изграждането на политизирана правна система, целяща да премахне възгледите, които се различават от ляво-либералния мейнстрийм.
Настояваме предложената директива да бъде отхвърлена.
Граждани на Европейския съюз
